how-to-be-a-parentparenting

Родителски права

Какво е да си родител?

В обществото често се говори за упражняване родителските права над  детето, но много рядко се споменава, че освен права родителите имат и задължения към детето си, а те не са никак маловажни от гледна точка на правилното  отглеждане и пълноценното му развитие. С други думи родителската отговорност е съвкупност от права и задължения на родителите по отношение на техните деца.

По правило родителските права и задължения принадлежат и на двамата родители, когато е установен произходът им и те не са лишени от родителски права по предвидения в закона ред. В случаите, в които родителите са имали сключен граждански брал, упражняването на родителските права не променя от прекратяването  му, а се разпределят функциите по упражняването им. Предоставянето на родителските права на единия от родители не лишава другия от тях.

Съгласно Семейния кодекс родителите имат следните права и задължения:

  1. Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
  2. Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.
  3. Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.
  4. Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.
  5. Право и задължение на родителя да представлява малолетното дете/да оказва попечителско съдействие. Родителят изразява правната воля на малолетното дете. Непълнолетното дете може да извършва определени правни действия и самостоятелно.

 

Могат ли да ви лишат от родителски права? Кога и как се случва това?

Законодателят предвижда в опрeделени хипотези, с цел защита на интересите на детето, родителските права да бъдат ограничени или да бъдат отнети от родителите.

Тези мерки се предприемат, когато поведението на родителя представлява опасност за детето или е налице невъзможност на родителя да полага грижи за него, районният съд по настоящия адрес на детето е компетентен да вземе съответните мерки.

 

ОГРАНИЧАВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:

  1. когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето;
  2. когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.

Мерките, които съдът може да вземе са: да отнеме някои от родителските права или да постави условия за упражняването им; да промени местоживеенето на детето и др.

 

ЛИШАВАНЕ ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА:

  1. в особено тежки случаи на опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето или при обективни причини, налагащи лишаването от родителски права;
  2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.

 

Производството прoтича по следния начин:

Започва с подаване на молба от родител, прокурор или Дирекция „Социално подпомагане” пред районния съд по настоящия адрес на детето, в която се излагат обстоятелствата, налагащи предприемане на мерки за ограничаване на родителските права или за лишаване на родителя от родителски права. В нея се правят и искания за събиране на доказателства – издаване на съдебни удостоверения, когато са необходими за снабдяване с документи, за разпит на свидетели, за експертизи и др.

Към молбата се прилагат:

  1. Удостоверение за раждане на детето;
  2. Други писмени доказателства, подкрепящи изложените в молбата твърдения;
  3. Квитанция за внесена държавна такса като за неоценяем иск – между 30 и 80 лева.

 

Съдът разглежда молбата в открито съдебно заседание, в което се изслушват прокурорът, представител на Дирекция „Социално подпомагане”, родителят, чието ограничаване или лишаване от права се иска и детето, когато това е допустимо.

С решението, с което молбата се уважава, съдът определя и издръжката на детето и мерките относно личните отношения между родителя и детето. Решението може да се обжалва по общия ред – в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.

Важно! Kогато един родител е ограничен или лишен от родителски права, това не е окончателно. Наложените от съда мерки могат да бъдат отменени при изменение на обстоятелствата, наложили ограничаване или лишаване от родителски права, или налагане на определени мерки. Родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях или при промяна на обстоятелствата да бъдат изменени наложените мерки.

 

Как да постигнете извънсъдебно съгласие, дори първоначално между вас да има спор по отношение на упражняването на родителските права?

През последните години медиацията придоби особена популярност поради добрите резултати, които се постигат чрез нея. Тя е подходящо средство за благоприятно както за родителите, така и за детето, решение на възникналия спор.

Медиацията дава на родители възможност да поговорят поверително с неутрален помощник-медиатор (заедно или поотделно), който да им съдейства да обсъдят исканията си. Особената ефективност на метода се дължи на възможността всеки да се изкаже, да бъде чут, да успокои емоциите си и натрупаното напрежение, което често съпътства подобни ситуации.

Основното предимство на успешно проведената медиация се корени в крайния резултат. Родителите успяват да постигнат възможно най-благоприятното за техния случай споразумение. Обикновено родителите излагат вижданията си  за развитието на детето в бъдеще и от какви грижи се нуждае то. Така вместо да спори за „разпределяне” на времето на детето между двамата родители, се обсъждат неговите нужди и интереси. Целта е да се измести фокусът от това какво иска всеки родител, върху това какво може да даде, за да осъществяване на грижите за детето.

Използват се различни методи в зависимост от конкретния случай. Възможно е да се определи първоначален режим, който да се прилага известно време с цел оценка на ефективността му, възвръщане на доверието между родителите, ако те имат съмнения относно изпълнението на поетите ангажименти. Целта е постигнатото споразумение да удовлетворява максимално интересите на детето, като наред с това се запазят добрите отношения между родителите и те осъзнаят необходимостта от полагането на съвместни усилия за изграждането на спокойна и здравословна среда за възпитанието и отглеждането му.

По желание на двамата родители, това споразумение може да се представи за одобрение пред компетентния местен районен съд. Одобреното от съд споразумение има изпълнителна сила, а това е от значение в случай че някой от родителите откаже да изпълнява поетите с него ангажименти.

Важно е да се има предвид, че съдът ще одобри само споразумение, което в най-голяма степен кореспондира с интересите на детето, и в което режимът на лични отношения е договорен конкретно – или с определени дни от седмицата, или с такива, които са определяеми.

Какво се случва с правата и задълженията на родителите след развод?

Безспорно най-благоприятният начин за уреждане на отношенията между родителите и детето е постигането на споразумение – чрез вече процедура по медиация или самостоятелно между родителите.

Ако родителите прекратят брака си по взаимно съгласие, едно от задължителните условия, за да бъде допуснат разводът от съда, е те да са постигнали пълно съгласие по въпроса кой ще упражнява родителските права и какъв ще бъде режима на лични отношения с детето на другия родител. По този начин родителите сами определят как ще се грижат за детето и по какъв начин ще продължат съвместното упражянване на родителската отговорност.

Родителите могат да постигнат съгласие относно упражняването на родителските права и в производството по прекратяване на брака по исков ред. В този случай съдът ще се съобрази с желанието им по този въпрос и ще разреши останалите спорни отношения съобразно представените от страните доказателства.

 

Кой и как определя упражняването на родителските права при развод по исков ред, когато родителите не са постигнали съгласие по този въпрос?

При развод по исков ред често възниква особено неблагоприятна както за родителите, така и за детето ситуация. Причината за това е, че в това производство между родителите обикновено е възникнал спор относно упражняването на родителските права. Този спор следва да бъде разрешен от съда, като той определя на кой от двамата родители да ги предостави и съответно какъв режим на лични отношения ще се осъществява с другия родител. При вземането на това решение се съобразяват редица обективни и субективни фактори, представляващи съвкупност от обстоятелства, които трябва да водят до извод, че интересът на детето е да остане за отглеждане и възпитаване при един от двамата родители.

Възпитателски качества на родителя. Степента на образование, културното развитие, моралът и други качества на личността на родителя, са важна предпоствка за правилното възпитание на детето. От тази гледна точка, съдът съобразява наличието на тези качества у родителя, при който детето ще остане за отглеждане и възпитаване след развода.

Грижи и отношение на родителите към децата. Под грижи следва да се разбира съвкупността от усилия, които родителя полага във връзка с отглеждането и възпитанието на детето.

Желанието на родителя да се грижи и да възпитава децата е изключително важно, защото макар по отношение на един родител да са налице всички необходими за упражняването на родителските права обстоятелства, ако той няма желание да се грижи за детето, всичко останало е без значение.

Привързаността на децата към родителя. В практиката е прието, че е по-добре за детето да бъде отглеждано от майката, ако е момиче, а за момчетата майката и бащата могат да полагат грижи еднакво добре. Това не означава, че има пречка родителските права да бъдат присъдени на бащата, ако детето е момиче, при положение че майката не притежава необходимите качества.

Възраст на децата. В определени случаи възрастта на детето също може да бъде от значение.  Ако детето е много малко или е с влошено здравословно състояние то се нуждае от майчини грижи. От друга страна дете във възраст към пълнолетие, особено момче, може да се нуждае от непосредствения надзор на бащата. Възрастта на детето е допълнително обстоятелство, но не може да има решаващо значение.

Помощ от трети лица. Обикновено родителите работят и в голяма част от времето си са ангажирани, от тази гледна точка помощта от трети лица (близки и роднини) е допълнително обстоятелство въз основа на което упражняването на родителските права може да се предостави на този родител, който има възможност да получи такава помощ.

Социално обкръжение. По този критерии се преценя хората, с които родителят ще живее след прекратяването на брака, неговите близки, приятели. Това е допълнителен фактор за опредeляне на социалната среда, в която ще попадне детето след прекратяването на брака.

Битови условия за живот. При този критерии от значение е възможността да се осигурят такива условия. Сами по себе си те не са решаващи и не създават основание  да се предпочете родителят, който е способен да осигури по-добри условия на живот на децата.

Вината за дълбокото разстройство на брака. Вината е обстоятелство, което може да окаже влияние при предоставяне на родителските права, само когато виновното поведение на родителя се е отразило или би могло да се отрази на децата при тяхното отглеждане и възпитание. Преценката е субективна и се прави за всеки отделен случай.

Важно! Ако детето е навършило 10-годишна възраст неговото мнение задължително се изслушва от съда, освен ако това би навредило на неговите интереси. За ненавършилите тази възраст деца се прави преценка във всеки отделен случай и също е възможно да бъдат изслушани, в зависимост от степента им на развитие.

Макар и много рядко е възможно ако родителите имат повече от едно дете, упражняването на родителските права да бъдат разделени като за някои от децата се присъждат на майката, а за други на бащата.

В много редки случаи, още с прекратяването на брака, правата по отглеждането и възпитанието на детето могат да бъдат предоставени на неговите баба и дядо. Това най-често става, когато описаните по-горе негативни обстоятелства са налице и за двамата родители, а дядото и бабата отговарят на изискванията и могат да осигурят семейна среда на децата.

 

Много е важно да се подчертае, че обстоятелствата винаги се оценяват в съвкупност и въз основа на тях трябва да се направи извод, какъв е интересът на детето. Описаните обстоятелства трябва да бъдат доказани пред съда, посредством способите за доказване и допустимите доказателствени средства в такъв съдебен процес.

Решението относно упражняването на родителските права не е окончателно. При изменение на обстоятелствата, може да се иска промяна. Под  „изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето, така и обстоятелствата,  с които би се подобрило положението му при ново разрешение на въпроса.

Как да постъпите ако другия родител не спазва режима на родителски отношения?

Често се случва някои от родителите да откаже да изпълни определения режим за лични отношения с детето и да го задържи при себе си. Този отказ може да бъде съпроводен с укриване, отказване на всякакви разговори и лични срещи и др. действия, препятстващи нормалното протичане на взаимоотношенията с децата. В законодателството е предвидена процедура, която да принуди родителя, нарушаващ режима на лични отношения да преустанови незаконосъобразните си действия. За да се задвижи този механизъм е необходимо този режим да е установен в споразумение, утвърдено от съд или да е постановен в производств, свързано със спорове относно упражняването на родителски права по отношение на детето, определяне на режим на лични отношения между родител и дете, определяне на мерки за лични отношения на детето с неговите дядо и баба и др., които представляват спорна съдебна администрация. За разлика от други родителски права и задължения, които не могат да се изпълняват принудително, правото на лични отношения подлежи на такова изпълнение. Решението, с което е определен режим на лични отношения, макар и постановено в производство по спорна съдебна администрация е осъдително,тъй като с него се установява редът по който те да се осъществяват.

 

Законодателят е предвидил последователност при изпълнението на задължение за предаване на дете. Предвидено е съдебният изпълнител да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си, като му връчи покана за доброволно изпълнение. В тридневен срок от получаването на поканата длъжникът следва да представи необходимата информация, а именно:

1/   да съобщи дали е готов да предаде детето в определеното място и време;

2/ да посочи какви пречки за своевременно изпълнение на задължението съществуват и

3/ в кое място и време е готов да предаде детето.

При неизпълнение на тези задължения съдебният изпълнител налага на длъжника глоба и при необходимост постановява принудително довеждане.

Когато „длъжникът” откаже да предаде детето доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на определени органи, следва да го отнеме по принудителен начин и да го предаде на взискателя. От гледна точка на  спецификата на принудителното изпълнение по отношение на родителските права и личните отношения между родители и деца, законът предвижда правомощия на съдебния изпълнител, които да му помогнат при осъществяване на изпълнението. Той може да поиска съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“ за отстраняване на пречките за своевременно изпълнение на задължението, може да поиска от Дирекция „Социално подпомагане“ да наложи подходящи мерки по Закона за закрила на детето. При необходимост може да поиска от полицейските органи  вземането на мерки по ЗМВР. Самото действие по принудително изпълнение в тази хипотеза е изключително особено и съдебният изпълнител също трябва го извършва с различен подход. Често се налага да се предприемат действия присъщи на психолози и педагози. При всички положения предаването на детето трябва да се извърши внимателно, и чрез действия които да не му нанасят физическа или психическа травма.

 

Статията е изготвена на базата на:

Решение по гр.д 114/2013г. – Окръжен съд – Сливен (http://srs.justice.bg/srs/)

 

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.