НАСИЛИЕ НАД ДЕЦА

НАСИЛИЕ НАД ДЕЦА

Кои нормативни актове предоставят закрилата на децата от насилие?

Насилието над деца е явление, което се наблюдава в съвременното общество независимо от социалния статус на детето или на семейството му. Всяко дете може да бъде жертва на насилие и поради тази причина възниква необходимостта от създаване на механизми, както на национално, така и на международно ниво, които да защитават правата на децата, да осъщестяват превенция и да предоставят подкрепа на пострадалите от насилие деца.

Закрилата на детето срещу „всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления“ е основно право, гарантирано от Конвенцията на ООН за правата на детето. У нас през 2000г. е обнародван Закон за закрила на детето, а по-късно е приет и Правилник за прилагането му, които уреждат правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.

Къде най-често децата стават жертва на насилие?

Дори да звучи странно, най-често децата стават жертви на насилие в семейната им сред, а  извършителите на насилието обикновено са родителите или хора, близки до детето, които осъществевят почти ежедневен контакт с него. Друго място, където децата стават жертви на насилие е училището – от други деца или от учителите си. Местата за настаняване в системата за деца, лишени от родителска грижа или институции за деца в конфликт със закона, също са среда, в която децата често стават жертва на насилие.

Необходимо е да се изясни, че насилието не е акт, който задължително включва използването на физическа сила. В голяма част от случаите децата стават жертва на насилие вследствие на бездействие или пасивност от страна на родителите, на хората, които се грижат за тях или поради незаинтересоваността на общността.  Насилието също така може да се изразява и в психически тормоз, който често не оставя видими белези и установяването му е изключително трудно.

В какво се изразява насилието над деца?

На първо място ще обърнем внимание на физическото насилие, като уточняваме, че независимо от формата, насилието има еднакво неблагоприятно и дълбоко травмиращо въздействие върху децата. Физическото насилие се определя като всяко неслучайно физическо посегателство над дете от родител или друг възрастен. В тази категория попадат например удряне, ритане, щипане, изгаряне, хапане и други посегателства над детето, които му причиняват болка или предизвикват страх.  В групата на физическото насилие попадат и крайните форми на родителски контрол и използването на физическа сила с цел „дисциплиниране“ на детето. Тези действия могат да се изразят в използването на физическа сила – шамаросване, пердашене, пляскане и други (било то с ръка или с предмети). Вредите от физическото насилие може да не са причинени умишлено и/или да са следствие на прилагане на свръх строги мерки за дисциплина или физически наказания.

Психическо и емоционално насилие се квалифицира като системно критикуване, засрамване, унижаване, порицаване, подигравки, предизвикване на страх и безпокойство у детето, постоянно недоволство от неговото поведение, както и неспособност за подсигуряването на грижа за детето, която да е адекватна за неговите нужди от гледна точка на възраст и индивидуални характеристики. В групата на емоционалното насилие се включват и случаите, когато родителите или хората, които отглеждат детето, не са в състояние да предоставят подкрепяща и развиваща среда, или нагласите към детето са такива, че възпрепятстват неговите способности да развие пълният си потенциал.

От изключителна важност е да сме наясно, че по смисъла на българското законодателство и на международните стандарти децата, които са свидетели на домашно насилие, са жертва на психически и емоционален тормоз.  Поради този факт е необходимо да знаем, че макар действията ни да не са насочени пряко към детето, те рефлектират върху него, често в по-голяма степен отколкото върху останалите участници в конфликта.

Сексуално насилие е  всяко действие, което включва участието на дете под 14 години и има сексуален характер. Сексуално насилие/посегателство е и въвличането на дете в сексуални действия, които то не разбира напълно и за които няма капацитет да даде съгласието си да участва, поради когнитивната си незрялост и млада възраст, както и ако същите действия бъдат извършени чрез употреба на сила, заплащване или чрез поставяне на детето в безпомощно състояние. Сексуалната експлоатация на деца с цел облагодетелстване представлява сексуално насилие на възрастен върху дете, съпроводено от плащане в брой или по друг начин на детето или на трето лице. Сексуалната експлоатация и малтретирането на деца обхващат редица престъпления като сексуални отношения с деца чрез принуда, детска проституция, детска порнография. Заживяването на съпружески лица с лице от женски пол ненавършило 16-годишна възраст  също е обявено за престъпно и по същността си е форма на сексуално насилие.

Тормозът и кибертормозът представляват посегателство, което се извършва чрез интернет и други комуникационни технологии (СМС-и, обаждания, електронна поща, чат съобщения, видеоразговор, клипове), които засягат достойнството на жертвата и са изключително травмиращи, защото запечатват и популяризират акта на насилие. За повече информация посетете сайта на Националния център за безопасен интернет, както и официалния сайт за борба с компютърните престъпления.

Трафикът и експлоатацията на детски труд в по-голямата си част е резултат на организирана престъпна  дейност, чиято цел е печалба чрез сексуална и/или трудова злоупотреба, както и чрез подтикване към просия, кражби и други противоправни деяния, които вредят на живота, здравето и достойнството на децата и са грубо нарушение на техните основни човешки права. Полезна връзка.

Дори да звучи странно неглижирането също е сред видовете насилие спрямо децата. Неглижиране е всяко действие или бездействие, което лишава детето от адекватно посрещане на неговите основни нужди от здравна грижа, образование, емоционална стимулация, адекватно за детската възраст хранене, подсигуряване на детето на дом и условия за живеене, които не застрашават неговото здраве, живот и развитие. Липсата на адекватна родителска грижа и надзор над детето също е съпроводено с небрежност и може да бъде категоризирано като неглижиране. Според Световната здравна организация има четири типа неглижиране: физическо, образователно, здравно и емоционално.

Наказателният кодекс съдържа множество състави на престъпления, които обхващат различните форми на насилие спрямо деца, поради високата степен на обществена опасност, която крият подобни действия. От тази гледна точка е много важно всички граждани да са запознати със същността и последиците от насилието над деца, да не ги толерират, допускат, прикриват и да не се отнасят с безразличие при установяване на подобни дейстеия.

 

Какви са последиците от насилието върху детето?

Насилието има редица негативни последици за детето, които зависят както от вида, степента и продължителността на самото насилие, така и от индивидуалните качества на самото дете и други субективни фактори (възраст, психическо развитие, отношенията му с извършителя на насилието, получаване на подкрепа, закрила и разбиране от страна на околните, при разкриване на акта на насилие и др).

Практиката показва, че децата рядко стават жертва само на един вид насилие. Напротив, често видовете насилие, упражнявани над едно дете са няколко, което води до по-задълбочени краткосрочни и дългосрочни последици.

Краткосрочните последици от насилието могат да бъдат най-общо систематизирани като:

  • Различни по степен и сериозност физически наранявания
  • Емоционална травма
  • Загуба на апетит
  • Промени в съня
  • Проблеми с вниманието и концентрацията
  • Понижаване на посещаемостта и успеха в училище
  • Отчуждение от приятелите и семейството
  • Агресия
  • Промяна в поведението

 

Дългосрочни последици от насилието могат да бъдат:

  • Физически увреждания
  • Когнитивни увреждания
  • Емоционални увреждания
  • Злоупотреба с психотропни вещества
  • Проблеми, свързани с репродуктивното здраве
  • Криминални прояви
  • Рисково поведение
  • Дълготрайни смущения на съня и хранителни разстройства
  • Опити за самоубийство

 

Кои групи деца са по-уязвими?

По правило най-уязвимите групи  са децата с увреждания и децата до 3-годишна възраст. Това е така, защото те имат специфични потребности, които най-често изискват пряк физически контакт от страна на възрастните, които полагат грижи за тях. Ограничените езикови способности, невъзможността да се предпазят от опасни за тях ситуации, както и фактът, че  са сред „най-малко видимите“ за обществото деца, тъй като грижата за тях се осъществява между четири стени (на семейния дом, на институция и т.н.) са основните причини децата в тези групи да са особено уязвими.

Как да разпознаем насилието?

Насилието е трудно разпознаваемо по две причини – първата е свързана с факта, че най-често детето става жертва на насилие в семейството си и от хората, към които детето се чувства емоционално привързано и обича. Това до голяма степен влияе върху готовността на детето да сподели за насилието. Втората група фактори, които влияят върху разпознаването на насилието, се коренят в собствените ни нагласи като общество. До голяма степен съществува обществен консенсус, че сексуалното насилие над деца е нещо лошо, вредно и осъдително, но липсва подобно разбиране за другите форми на насилие. По данни от проучване на общественото мнение сред родители, проведено по поръчка на Националната мрежа за децата, около 40% от родителите в България одобряват използването на физически наказания като метод за възпитание. Друго преобладавощо схващане за насилието над деца е, че то е проблем на бедните семейства и маргинализираните групи в обществото. Поради тези причини представители на обществото, които не се причисляват към тази група, не го възприемат като техен собствен проблем и следователно няма достатъчно голяма чувствителност, която да води до подаване на сигнали към органите за закрила. Но фактите опровергават това схващане и ясно демонстрират, че насилието съществува сред всеки един етнос, социална и религиозна група в страната, независимо от образователния статус и финансовото състояние на семейството.

Въпреки че преценката е строго субективна и индивидуална за всяко дете, ето някои от симптомите, които могат да бъдат характерни за деца жертви на насилие:

  • Наранявания, за които няма обяснение или обясненията са неадекватни и несъответстващи с вида на нараняването, възрастта на детето и неговото състояние – особено ако нараняванията са с формата на предмети, като пръчка или изгаряния от цигара. Освен това – синините или други наранявания при много малки деца и деца, които не са мобилни (не лазят, не ходят) са особено притеснителни, тъй като детето не може да се нарани само. При бебета травма на главата и кръвоизливи в очите могат да бъде симптом за синдрома на разтърсваното бебе. Късното търсене на медицинска помощ за дете с травми и явна нужда от лечение също би могло да породи подозрения за произхода на нараняванията.
  • Промяната в поведението на дете би могло да бъде свързано с нормалното детско развитие. Когато обаче детето изглежда уплашено или тревожно, без видима причина, или пък видът и поведението му са нехарактерни за самото него, като например изглежда депресирано или агресивно (а до скоро е било весело и дружелюбно), това състояние може да е сигнал, че детето е жертва на насилие.
  • Регрес в поведението. Освен ако няма ясна медицинска причина, често децата жертви на насилие се връщат към поведение, което вече са надраснали или не е характерно за тяхната възраст. Такова поведение може да бъде например детето за започне отново да си смуче пръста, да се подмокря през нощта, след като вече се е научило да контролира ходенето по нужда, страх от тъмното, а понякога дори загуба на вече развита способност за говорене.
  • При деца жертва на насилие често се наблюдава страх да се приберат в къщи. Често децата жертви на насилие може да изглеждат притеснени да си тръгнат от детска градина или училище, или да отидат някъде с различни възрастни хора (включително, но не само – извършител на насилие срещу тях).
  • Промяната в съня на детето също може да бъде асоциирано със симптом на насилие. Децата жертви на насилие биха могли да споделят, че имат кошмари, затруднения и страх да заспят. Децата жертви на насилие могат да изглеждат необичайно изморени и да заспиват в училище.
  • Загуба на концентрация и интерес към училището също би могло да бъде асоциирано със симптоми на насилие. Някои деца жертви на насилие често отсъстват от училище поради факта, че по тях има видими следи от насилие, които родителите/причинителите се опитват да прикрият.
  • Често децата жертви на насилие и неглижиране могат да изглеждат занемарени, нехигиенични и да са облечени неподходящо за възрастта си и сезона.
  • Характерно за децата в тийнейджърска възраст, които са жертви на насилие, е рисковото поведение, което може да варира от употребата на наркотици и алкохол до носенето на оръжие.
  • Сексуално поведение, което не е в унисон с възрастта на детето или хаотично и безразборно сексуално поведение, също може да бъде следствие от насилие. Деца, които са жертва на сексуално насилие, биха могли да проявяват ранна сексуализация (прекомерно бързо сексуално съзряване) или да използват твърде подробен сексуален език, нехарактерен за тяхната възраст и развитие.

 

Каква закрила предоставя националното ни законодателство?

Обект на закрила по смисъла на Закона за закрила не детето е всяко физическо лице до навършването на 18 години. Закрилата на детето се осъществява от следните органи:

председателя на Държавната агенция за закрила на детето – едноличен специализиран орган за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето в цялата страна, както и и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;

отделите „Закрила на детето” към дирекциите „Социално подпомагане” – извършват практическата дейност по закрила на детето в общините (на местно ниво).

– министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, министъра на културата, министъра на здравеопазването и кметовете на общини.

Ако имате съмнение, че дете е жертва на насилие, носите моралната и гражданската  отговорност да подадете сигнал до отдел „Закрила на детето“, Държавната агенция за закрила на детето или МВР. Според Закона на закрила на детето, всеки гражданин има задължение да помогне на детето, за бъде прекратено насилието спрямо него и да получи адекватна подкрепа от специалисти, за да започне процеса по възстановяването от травмата, която е понесло.  Ако научите, че дете е станало жертва на насилие и не  уведомите незабавно компетентните органи, може да бъдете санкционирани с глоба в размер  от 1000 до 5000 лв., според тежестта на нарушението и това дали извършвате такова нарушение за първи път.

Сигнали за деца в риск или жертви на насилие може да се подават електронно или на следните телефонни номера:

  • Национална телефонна линия за деца: тел. 116 111 – безплатен за цялата страна, можете да получите съвети и подкрепа по всяко време на денонощието. Телефонът е универсален за всички страни в Европа;
  • На тел. 116 000 можете да подадете сигнал за изчезнало дете. Линията е универсална за всички страни-членки на Европейския съюз и е безплатна;
  • На тел. 080013322 можете да потърсите помощ, ако научите за дете, което страда от наркотична зависимост;
  • На тел. 02/ 971 3000 можете да получите съвет за решаване на проблем, свързан с използването на интернет от деца;
  • Държавна агенция за закрила на детето: тел. + 359 2 9339011; факс + 359 2 9802415; еmail: stopech@sacp.government.bg ;
  • Телефон на горещата телефонна линия за пострадали от насилие 02/ 9817686 – на цената на градски разговор или 0800 18676 – безплатен. Линията работи от 09.00 до 21.00 ч;
  • Национално централно бюро – Интерпол: тел. 02/9824351. Сигналите се подават в случай на престъпления от международен мащаб чрез Интернет и секс туризъм;
  • Местни Районни полицейски управления;
  • Местни Отдели за закрила на детето – карта на всички отдели на територията на страната и контакти с тях можете да намерите на: http://www.asp.government.bg/ASP_Client/jsp/main.jsp ;
  • Общо европейски номер за спешни обаждания 112

 

Каква е процедурата след подаването на сигнал за дете в риск?

В случай, че сигналът за насилие бъде приет от някой от органите за закрила, той е длъжен да уведоми за това останалите органи незабавно – до един час от регистриране на сигнала. Сигналът се изпраща в Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето.

Във всеки един отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” началникът на отдела е на разположение, като след получаването на сигнал той определя отговорен социален работник, който извършва проверката на сигнала до 24-часа от постъпването му. След приключване на проверката от социалния работник, ако бъде идентифициран риск и бъде отворен случай се изготвя доклад с резултатите от проверката, като копие от доклада и сигнала се представят на задължителните участници в мултидисциплинарния екип. Отговорният социален работник в рамките на 24-часа, необходими за проучването на сигнала, свиква по телефон в най-кратък срок работна среща на мултидисциплинарния екип за поставяне на единна стратегическа цел, за постигането на която следва да изготви съвместен план за действие с разписани конкретни задачи и срок за изпълнението им. Резултатът от изпълнението на задачите трябва да гарантира в най-голяма степен интереса на засегнатото дете.

EMAIL: OFFICE@LEGEARTIS-BG.COM

ТЕЛ: +359 878 54 70 40

УЕБ: WWW.LEGEARTIS-BG.COM