15941624_1415782111800076_678673097_n

Защита на правото на собственост. Ревандикационен иск. Негаторен иск. Иск за определяне на граници.

Как можете да защитите правото си на собственост, ако то бъде нарушено?

 

Защитата на правото на собственост се урежда в различни клонове на правото. Най-разгърната е уредбата в наказателното право, където посегателствата срещу собствеността са въздигнати в престъпни състави. Административното право също защитава правото на собственост, но само когато негов обект е вещ – държавна или общинска собственост. Третият вид защита е гражданскоправната. Законът за собствеността урежда няколко  иска, с които собственикът разполага, за да защити правото си на собственост.

 

Ревандикационен иск – когаи как можете  да го предявите?

 

Искът по чл.108 ЗС се нарича ревандикационен иск (ревандикация). По силата на този иск собственикът може да иска вещта си от всяко лице, което я владее или държи без правно основание.  Специфично за този иск е, че не се погасява по давност – собственикът на вещта може да го предяви по всяко време. Когато с иска се защитават вещни права върху недвижими имоти, той задължително се предявява пред районния съд, в чийто район се намира недвижимият имот. В процеса ищецът трябва да докаже притежаваното от него право. Това доказване е облекчено, когато обект на спора е недвижим имот, тъй като ищецът може да представи надлежни доказателства за тяхното придобиване – нотариални актове и други писмени документи. Трудности създава доказването на правото на собственост при движимите вещи. Причината е  неформалният характер на придобиването. Практиката допуска всякакви доказателства, включтелно и свидетелски показания. Могат да се приемат също касови бонове, гаранционни карти, стига от тях да се установява, че именно ищецът е собственик на вещта. Вторият елемент на доказването е, че ответникът държи или владее вещта без основание – тук тежестта на доказване отново е на ищеца.

Срещу този иск е възможно да бъдат направени няколко вещноправни възражения от ответника: че е придобил вещта по давност; че притежава ограничено вещно право върху вещта (право на ползване, право на строеж); че упражнява правото на задържане на имота. Възможно е също така да се направи облигационноправно възражение: например, че държи имота въз основа на  някакъв договор (наем, влог, лизинг). Най-накрая, ответникът има право на процесуално възражение, което се свежда най-често до ненадлежно предявен иск.

 

Ревандикационният иск по чл.108 ЗС може да бъде предявен от всеки от съсобствениците на една вещ, както и от един от съпрузите, когато предмет на спора е обща вещ. Уважаването на иска става с осъдително решение, което има не само сила на присъдено нещо, но и изпълнителна сила. С решението съдът осъжда ответникът да предаде владението и отстъпи собствеността. Въз основа на това решение се издава изпълнителен лист. Движимите вещи се предават на ищеца собственик, а при недвижим имот се извършва въвод във владение.

 

Негаторен иск– когаи как мжете да го предявите?

 

Друг иск за защита правото на собственост е негаторният иск. Той е уреден в чл. 109 ЗС. По силата на закона собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Нарушенията могат да имат различни форми. Възможно е това да са твърдения на едно лице, че притежава ограничено вещно право върху имота. Нарушенията могат да се изразят в периодични действия спрямо имота, които пречат на собственика. Те могат да водят и до създаване на нови състояния в имота, неприемливи за собственика. В зависимост от характера им, собственикът може да прибегне до различни негаторни искове за защита.

 

При първата група нарушения се използва негаторен (отрицателен) установителен иск.  С него собственикът отрича правата на другото лице върху имота. Срещу нарушенията от втората група установителния иск няма да е достатъчен, за да осигури ефикасна защита. Ето защо собственикът има на разположение негаторен осъдителен иск за прекратяване на нарушенията срещу имота. С този иск се осъжда лицето да прекрати действията, като с иска може да се съедини и иск за обезщетение за претърпените загуби. Срещу третата група нарушения собственикът има на разположение негаторен осъдителен иск за възстановяване на предишните състояния. Той също се съединява с иск за обезщетения. Казаното за ищеца и за ответника при ревандикацията важи и при негаторните искове.

 

Ревандикацията и негаторните искове са родова категория. С тях се защитава не само правото на собственост, но и останалите вещни права. Те могат да се предявяват и между съсобственици, както и между собственици и носители на ограничени вещни права, например ако титулярът на правото на строеж се ползва от земята повече от необходимото, собственикът може да предяви негаторен осъдителен иск.

 

Иск за определяне на граници – кога и как можете да го предявите?

В чл. 109а ЗС е уреден един специфиччен иск за защита на правото на собственост – иск за определяне на граници. Той има за обект само недвижими имоти. Упражнява се тогава, когато съществува неопределеност на границите между недвижимите имоти. Практиката приема, че искът е неприложим по отношение на недвижимите имоти, чиито граници са определени с влязъл в сила подробен устройствен план, вследствие на което тези имоти са придобили статут на УПИ. По силата на иска се определят граници само между съседни имоти. При тези искове собствениците или притежателите на ограничени вещни права върху съседни имоти са едновременно ищци и ответници в процеса и носят доказателствената тежест.

 

Статията е изготвена на базата на българското законодателство.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.